Можем да ги запознаем с най-често разпространените видове фалшиви
новини.
Ето ги и тях:
Кликбайт:
Ето едно примерно заглавие: “Супермоделка разкрива 3 прости трика, които я
правят да изглежда по-млада. Кликни на линка, за да видиш какви какви са
тези трикове.”
Кликбайтовете привличат вниманието, но често съдържанието им е
нискокачествено, невярно или най-малкото – преувеличава или изкривява
факти.
Целта на кликбайтовете е възможно най-голям брой потребители да кликнат
на даден линк и така да се генерира за кратко време много трафик към даден
сайт.
Използване на пристрастия:
С цел да спечелят доверието на определени групи от хора. влиятелни
личности понякога използват техните убеждения, вярвания и пристрастия.
Ето как се използват например религиозните убеждения на хората.
Политици и общественици се снимат пред църкви или правят изказвания от
рода на “Молете се за мен, за да победя на изборите…”
Проблемът идва когато въпросните личности на практика не стоят зад
убежденията, които афишират. Това се нарича манипулация.
Друг пример е когато дадена личност с влияние прави изказвания като се
позовава съзнателно или не на невярна информация. Слушателите
обикновено не проверяват допълнително фактите, а приемат за чиста монета,
това, което човекът, към който проявяват пристрастие (като фенове или
последователи) им казва.
Още примери за пристрастия са национализъм, расова принадлежност,
подкрепа на дадена идеология.
Нека научим децата си, че в техен интерес е да се стремят да бъдат
максимално обективни, за да не стават лесно жертви на манипулация.
Клюки:
Наистина ли тази емблематична певица ще се омъжва за 5-ти път?
Интересен факт е, че често подобни заглавия се появяват в публичното
пространство не без съгласието на съответните популярни личности. Целта е
да има поводи, поради които хората да обсъждат въпросните личности, за да
се поддържа висок рейтинга им на популярност.
Защо им е популярност? Ако се певци, по-лесно така ще си продават албумите,
ако са актьори, ще се генерира и по този начин интерес към новия филм, в
който участват, по-желани ще са като рекламни лица на различни марки…
Целта често е бизнес.
Шеги:
Като пример мога да дам една статия за чудно изваяна скала от природата,
която много наподобява на женска фигура.
Материалът бързо обиколи социалните медии. В последния абзац авторът на
новината казваше, как всъщност такава скала не съществува, че
изображението не е автентично, а той просто е решил да се пошегува.
Експериментът на въпросния шегаджия показа колко много хора дори не
четат до край статиите, но в същото време бързат да ги споделят.
Непрофесионализъм:
Някои от фалшивите новини се дължат на непрофесионално подготвени
материали, за които авторът не е прегледал добре информацията.
Ето защо е добре читателят сам да прави проверки като не разчита само на
един единствен източник.
Подвеждащи заглавия:
Някои от фалшивите новини съдържат и вярна информация, но заглавията са
по такъв начин фомулирани, че да скандалзират.
Както вече споменахме, има значително количество хора, които не четат до
край материалите. Те със сигурност биха останали подведени от подбен тип
статии.
0 Коментара